Клетниците

Действието на филма "Клетниците" се развива в началото на деветнадесети век. След 19 години каторга заради някаква дребна кражба, Жан Валжан най-сетне е свободен и случайно попада на католически епископ. Това което Валжан дори не предполага, че Епископът ще промени изцяло живота му. Свещеникът се отнася към случая на Валжан с разбиране, дори с уважение към личността му. Той изпитва към каторжника състрадание и братска обич, които го подтикват да прощава и помага на своя нов приятел. Нещо повече - когато Жан открадва от него сребърна посуда и свещници, Епископът не само му прощава кражбата, но дори не го издава на властите, което изумява Валжан и катализира в него новото начало. Това човешко отношение на свещеника, ще накара Валжан да промени начина си на мислене, а то ще повлияе дотолкова, че дори ще промени своята самоличност. Желанието му да избяга от миналото и себе си е толкова голямо, че за кратко време променя не само социалното си положение, но и себе си. Именно така Валжан се превръща в мосю Мадлен – популярна заможна личност, индустриалец със завидно положение. Самият Валжан открива у себе си качества и чувства, за които дори не е подозирал, че са скрити у него. Мъжът се превръща не само в удачно реализирал се индустриалец, но и порядъчен и възпитан мъж – истински благородник. Един ден мосю Мадлен /Валжан/ среща красива млада жена на име Фантин. Тя е самотна майка и събужда у него букет от различни чувства. За лош късмет, жената загива, а мосю Мадлен поема грижите за детето й. Лошите събития не свършват със смъртта на Фантин. При инцидент, мосю Мадлен разкрива самоличността си, за да спаси живота на един мъж. През това време се намира под наблюдение на зоркото око на парижки полицай, нахъсан да разбере произхода на богатството на мосю Мадлен, който заема кметското място. След поредица неприятни случки, настоящият Валжан има само една цел в живота, да даде всичко необходимо на Козет, дъщерята на загиналата Фантин, която отглежда като свое дете. Този филм е нова екранизация на книгата романа на Виктор Юго – "Клетниците".